История

Просветното дело в Доспат започва след освобождаването на Родопите от османска власт. Първото училище се е помещавало в сградата на днешната РПКооперация. Българското училище се построява през 1914 год. . Водели са се по два часа от двама учители, които бързо напускали. Затова се приема, че учителят Слави Димитров Мекишев от град Попово поставя началото на просветната дейност в Доспат. Друг учител, прекарал живота си тук, е Тодора Хухоровска. През 1935 год. се открива прогимназия. Построеното училище се оказва тясно и се достроява крилото му. Все още се помнят разказите за учителите по онова време – сем. Лесеви, сем. Карастоянови, сем. Цекови и други. Училището е затворено през учебната 1941 – 1942 год. заради избухналата световна война. В училището се настаняват немски войници на път за Гърция. Учебните занаяти са подновени през 1945 год. . След 1958 год. учебните паралелки се разрастват и училището става тясно. През 1960 год. е разгледан въпросът за построяване на ново училище. На 02.09.1960 год. се очертават основите на настоящото училище под ръководството на арх. Петров. През учебната 1960 – 1961 год. се разкрива осми клас. Учителският колектив наброява 25 учители и възпитатели. На 8 май 1961 год. е положен първият основен камък на новото училище. На 06.09.1963 год. се провежда първият учителски педагогически съвет. През учебната 1963 – 1964 год. учениците се преместват в недовършеното училище. В края на 1963 год. училището е завършено и се приемат учениците от селата – Любча и Касъка – пети, шести, седми и осми клас, Барутин – осми клас. Начален курс наброява 225 ученици, а прогимназията – 324, полудневната детска градина – 60 ученици, а целодневната детска градина – 25 деца. Отначало се учи на две смени, но впоследствие началният курс се връща в старото училище. Разкриват се две паралелки вечерно образование – седми и осми клас. На 15.09.1965 год. учебната година е открита официално в новото училище, където има трапезария и пансион, а учителският колектив е от 26 учителя. През 1966 год., по предложение на Общинския партиен комитет, ИК на ОНС – отдел народна просвета при ОНС град Смолян, разделя основното училище „Димитър Благоев” на самостоятелно начално и самостоятелна прогимназия с отделни ръководства. Името на Дядото – Димитър Благоев – остава патрон на прогимназията. Учебната година започва с директор Асен Кузев, а сред учителите са Иван Йотов, Георги Георгиев, Дафинка Кръстева, Райко Русков, Веска Цекова Куцлева и други. Прогимназията има 9 паралелки, в които учат 282 ученици. На 15.09.1970 год. прогимназията става средно политехническо училище – СПУ. Учебната година открива новоназначената директорка Иванка Даракчиева от гр. Пловдив. Учителският колектив е в почти пълен състав – 5 учители с висше образование и 12 учители с полувисше. Въвежда се ученическа униформа. На 24.05.1972 год. ученици и граждани изпращат първия випуск на СПУ „Димитър Благоев”, а тази година завършва 35-тия випуск. Първите местни учители са Красимир Плявов, Шура Ракипова, Елка Талипова, Велин Танев, Бисер Даскалов. На 17.04.1978 год. писателят Харалампи Харалампиев посещава гр. Доспат по случай Седмицата на детската книга и изкуствата за деца и ни посвещава стихотворението „Доспатска пролет‘‘. (чете се) През годините нарастват потребностите от млади специалисти. Затова през 1990 год. се открива средното професионално техническо училище по лека промишленост и машиностроене, сега Професионална гимназия „Васил Левски” с директор Красимир Горов. Гимназията става Средно общообразователно училище с директор Велин Танев, а от 2000г. директор е Емил Хавальов. Днес в Доспат учат над 500 ученици от І до ХІІ класове. Около 70% от тях продължават обучението си във висши учебни заведения. Всички учители, лекари и здравни работници, инженери, икономисти и прависти са местни хора, получили средното си образование в СОУ „Димитър Благоев”. В момента редовни студенти получават квалификация в УАСГ /Университет по архитектура, строителство и геодезия /, ВСУ „Любен Каравелов”, Медицинска академия, Софийски университет, Пловдивски университет, Благоевградски университет, Варненски свободен университет, Технически университет, Университет за национално и световно стопанство, Лесотехнически университет, Хранително- вкусов университет, Аграрен университет и други.