Патрон

Димитър Благоев е роден в с. Загоричани, Костурско. През1871г. заминава за Цариград, където остава до 1874г. Благоев получава образованието си в Одрин (1874-1875), Габрово (1875-1876) и Стара Загора (1876-1877). Като ученик подкрепя каузата на Априлското възстание, а по време на Освободителната война помага на опълчението и руските войски. По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса (1879-1880), а от 1881г. — в университета в Санкт Петербург. Там той започва да изучава марксистка литература и основава една от първите социалдемократическа организация в Русия, т.нар.Благоева група. Тя издава вестник „Рабочий“ като свой орган и трибуна за социалистически идеи, в него Благоев публикува първите си статии. Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов вЖенева. През 1885г. Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия. Скоро след завръщането си в България Благоев започва да издава социалистическото списание „Съвремений показател“. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. През 1890г. се установява във Велико Търново. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на Работническата класа. Благоев посреща с голямо въодушевление Октомврийската революция в Русия и идването на болшевиките на власт. Пише редица статии в тяхна подкрепа. След от 1923г., вече почти оттеглил се от активна дейност поради напредналата си възраст, Благоев определя позицията си като неутрална. Скоро след това обаче подкрепя съюза с БЗНС. Според източници от историографията при управлението на Тодор Живков, Благоев подкрепя Септемврийското възстание, но не участва в подготовката му, понеже е на смъртно легло. Димитър Благоев умира на 7 май 1924г. в София.